Станка и Динето

От поредицата кратки разкази за Малко Търново и Странджа. Този разказ е художествено произведение, създадено на основата на Странджанската народна песен „Станка леля си думаше“.

Станка и Динето

Станка седеше под сянката на старата круша в двора, а вятърът игриво развяваше черните ѝ плитки. Леля ѝ, майчина сестра, седеше до нея с плетиво в ръце, но очите ѝ не се откъсваха от момичето. Знаеше, че Станка е волна душа, но тази вечер тревогата ѝ тежеше като камък на сърцето.

– Не ходи, Станке, не ходи – прошепна леля ѝ с глас, пропит от безпокойство. – Чула съм, че Динето, ялагенчето, се е заканил да те открадне.

Станка вдигна глава и се усмихна – онази усмивка, която беше като утринна зора, нежна, но и непоклатима.

– Лельо, аз на страх не робувам! Чула съм за тая язма далечна, за Куджабучкия манастир, дето хора от цяла Странджа ходят да се лекуват. Ще ида! На панагира ще ида, ще се хвана на хоро и ще пея, както съм пяла, ще играя, както съм играла!

Леля ѝ поклати глава, а в очите ѝ се появи сълза. Станка беше като вятъра – никой не можеше да я спре.

Селото гърмеше от музика и смях, въздухът бе натежал от аромата на прясно изпечен хляб и билкови отвари. Станка се появи в нова премяна, с червено було на главата, а очите ѝ горяха като въглени. Тя хвана хорото, леко като самодива, а песента ѝ излетя във вечерта като звън на сребърни камбанки.

Но Динето беше там. Той стоеше в предния край на хорото, с ръце, които умееха да държат оръжие и нежно да докосват. Очите му не се отделяха от Станка. Докато всички се смееха и пееха, той въртеше главата си, знак, че е дошло време.

Хората после щяха да разказват, че бурята е дошла ненадейно – вятърът вдигнал прахоляка, а песента се разтворила в нощта. В този миг Динето хвана Станка за ръката. Тя ахна, но не се съпротиви. Очите ѝ търсеха не страх, а отговори.

– Станке – прошепна той. – Не те крада. Избирам те.

Тя застина за миг, после вдигна лице към него и отвърна с усмивка, която никой не можеше да разбере.

– А ако те избера и аз? – прошепна.

Същата нощ Динето и Станка изчезнаха в тъмнината, оставяйки след себе си само шепота на вятъра и неспокойните сънища на онези, които ги търсеха.

На сутринта леля ѝ стоеше пред прага, взираше се в далечината и мълчеше. Знаеше, че Станка бе направила своя избор – изборът на любовта, изборът на свободата.

Станка леля си думаше

Станка леля си думаше, мъри лельо ле майчина сестро

чула се язма делечна, мъри делечна в чужда мерия

Ше ида лельо ше ида, мъри на тава язма чуена чуена и прочуена,

мъри в Куджабучкия манастир

Я пък леля хи думаше, мъри не оди Станку ле,

не оди че ти се кани Динето, мъри Динето ялагенчето

Кани се да те открадне, мъри

Станка леля си не слуша кя стана та се премени,

мъри с най-хубавата премяна

На панагирет отиде, мъри и се на хоро хванала запяла както се пее, мъри заигра както се игра

Динето хоро водеше, мъри и все към Станка гледаше и хи главата кланяше,

мъри и той си Станка открадна

Този разказ е вдъхновен от текста на песента „Станка леля си думаше“. По-долу можете да чуете тази песен в изпълнение на женска фолкорна група от СУ „Добри Чинтулов“. Ако произведението ви е харесало, оставете ни коментар и споделете вашите мисли. Можете също да предложите други странджански народни песни, които да вдъхновят нови разкази. Нека заедно пазим богатството на Странджанския фолклор и му вдъхнем нов живот, пренасяйки неговата магия през поколенията.