Интервю от поредицата „5 въпроса към…“ – Йеромонах Андрей
Председател на храм „Успение Богородично“ и духовен ръководител на всички храмове в Малкотърновска духовна околия
Йеромонах Андрей е възпитаник на Софийската духовна семинария. От 2011 г. води монашески живот, а вече шест години е йеромонах – пръв сред монасите. Води с кротост, но и с твърда вяра, духовния живот на едно от най-свещените места в Странджа – Малко Търново.
1. Отец Андрей, какво Ви доведе в Малко Търново и как приемате духовната си мисия тук – в сърцето на Странджа?
Реално, по послушание от Сливенския владика, бях изпратен тук. Но вярвам, че това е и Божия промисъл. Мога да кажа, че съм наполовина странджалия – баща ми е родом от село Зидарово. Познавам манталитета на хората в този край и се чувствам добре. Радостен съм, че служението ми е именно в Малко Търново – тук има особена духовна тишина и дълбочина.
2. Какви са най-големите духовни предизвикателства пред съвременния човек и как Църквата може да отговори на тях?
Изкушенията в съвременния свят са многобройни, но напоследък се забелязва как все повече хора търсят утеха именно в Църквата. Наша отговорност – като духовници – е да посочим пътя към Бога, пътя, който води до успокоение на душата. В Малко Търново идват много хора с болки, тревоги, въпроси… Доколкото мога, винаги съм отворен и отзивчив да ги напътствам във вярата. Има отзиви, хората казват: „Бог ни помага.“ Това е най-голямото удовлетворение за мен.
3. Много млади хора напускат родните си места. Как можем да вдъхнем вяра и надежда, за да останат и създават живот в Малко Търново?
Това не е задача само на Църквата. Трябва да има и препитание, и възможности. Но вярвам, че духовността и устойчивите ценности привличат. Виждам как много хора от близките градове и села идват тук, защото търсят близост до Бога. В малките населени места те откриват повече смисъл, повече тишина. Ако има работа и вяра – младите ще останат.
4. Какви традиции и обичаи, свързани с православната вяра и Странджа, Ви се струват особено важни за опазване и предаване на следващите поколения?
В Странджа има много традиции, някои от тях и с езически корен, но носят християнски дух. Това, което ме радва, е, че хората тук още пазят почитта към параклисите, църковните празници, вярата в светците. Тази духовна нишка не е прекъсната. Вярвам, че по-възрастните трябва да насърчават младите да пазят тези корени – да обичат Бога, да уважават родното място и традициите.
5. Какво бихте казали на онези хора, които се чувстват изгубени, разочаровани или без посока в живота си?
Най-важното е човек да се обърне към Бога. Когато се моли искрено, когато търси с отворено сърце – Бог го чува. Всеки има ангел хранител, който го напътства, но ние трябва да имаме вяра. Без вяра – животът губи смисъл.
Когато човек е объркан, когато не вижда изход – нека потърси свещеника на енорията си. Не заради нас самите, а защото чрез нас Бог действа. Църквата не е сграда – тя е жива общност, в която човек може да намери опора и посока. Само с упование и благодарност към Бога можем да вървим напред – с надежда, смирение и любов.
Отец Андрей служи не просто на храм, а на духа на Странджа – тиха, дълбока и истинска вяра, каквато рядко се среща. Благодарим му за вдъхновението и делото.
