Една е Манда в Търново

От поредицата кратки разкази за Малко Търново и Странджа. Този разказ е художествено произведение, създадено на основата на народната песен „Една е Манда в Търново“.

Манда беше най-хубавото момиче в Търново. Не само че красотата ù беше легендарна, но и ръцете ù бяха златни – умееше да преде, да тъче, да се грижи за хармана и дори да кара коня така, че всички да я гледат с възхищение. „Една е Манда в Търново,“ казваха старите жени, а младите мъже само кимаха и въздишаха.

Една сутрин, докато Манда вървеше към мегдана с кошница прежда в ръце, Георги от Мързово я настигна. Той беше беден момък, известен с това, че нямаше своя къща в Търново, но сърцето му гореше за Манда.

„Манде ле, моме хубава,“ започна Георги с лек поклон. „Имате ли юнички за продаване?“

Манда го погледна с усмивка, но в погледа ù се четеше закачка.

„Имаме, белким немаме,“ отвърна тя с игрив тон. „Ала за тебе немаме, Георги, оти си от Мързово и немаш къща в Търново.“

Георги замълча за миг, но после вдигна глава и каза твърдо:

„Манде ле, царкина моя, вземи ме! Ще си разваля старата къща в Мързово – дъска по дъска ще я сваля, пирон по пирон ще извадя, и в Търново ще построя нова. На мегдана, до хурисчето, висока чардаклия, широка дор до шарлия. И тогава пак тебе, Манке, ще взема!“

Манда остана изненадана от думите му, но не каза нищо. Само се усмихна и продължи по пътя си, оставяйки Георги да стои на място с ръце в джобовете и надежда в сърцето.

Седмици минаха, но Георги не се отказа. Всяка сутрин тръгваше към старата си къща в Мързово, разваляше я с внимателни ръце, натоварваше дъските, пироните и мертеците на каруцата и ги караше в Търново. Там, на мегдана, започна да строи. Селяните гледаха с интерес, а Манда минаваше от време на време, преструвайки се, че не го забелязва.

„Що правиш, Георге?“ попита го един ден старият бай Стоян. „Ще направя къща за Манда, бай Стояне. Ще я направя такава, че да не може да ми откаже,“ отговори Георги с усмивка, избърсвайки потта от челото си.

Когато къщата беше готова, всички се събраха да я видят. Висока, с голям чардак и широка като самата планина, тя беше най-хубавата в Търново. Георги стоеше пред нея, горд и щастлив.

„Манде ле, моме хубава,“ извика той, когато тя мина покрай къщата. „Ела да видиш, че къщата вече е готова. Тя е за теб, за нас. Ще я споделим и ще живеем в нея заедно.“

Манда се спря, огледа къщата и се усмихна.

„Може би си мислех, че не можеш да направиш това, Георге. Но сега виждам, че си не само работен, но и упорит. Ще бъда твоя, защото сърцето ми вече е твое.“

Така Манда и Георги заживяха в най-хубавата къща в Търново. А песента за тяхната любов остана жива, пеейки се от млади и стари: „Високата чардаклия, Дьорт кюшелия, пак тебе Манке ще взема!“

Този разказ е вдъхновен от текста на песента „Една е Манда в Търново“. По-долу можете да чуете тази невероятна песен в изпълнение на Георги Германов. Ако произведението ви е харесало, оставете ни коментар и споделете вашите мисли. Можете също да предложите други странджански народни песни, които да вдъхновят нови разкази. Нека заедно пазим богатството на Странджанския фолклор и му вдъхнем нов живот, пренасяйки неговата магия през поколенията.