Интервю от поредицата „5 въпроса към…“ – с Таня Николова

Учител по професия, хореограф по сърце – от Малко Търново

Таня Николова е дете на Странджа – израснала в Малко Търново, сред песните, ритъма и духовността на едно от най-автентичните кътчета на България. Още от малка попива любовта към българския фолклор – завещана ѝ от семейството и хората на града. Завършва „Начална и предучилищна педагогика“ в университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, а след това следва и пътя на сърцето си, обучавайки се в курс по хореография във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Днес Таня съчетава с обич и вдъхновение ролята на учител с тази на хореограф и ръководител на фолклорен клуб – мисия, чрез която пази и предава българските традиции там, където сърцето ѝ винаги се връща – в Малко Търново.

Как успявате да съчетаете работата си като учител в елитно училище в Бургас с ръководенето на фолклорен клуб в Малко Търново?

Има една поговорка, която гласи: „Ако обичаш това, което правиш, няма да имаш нито един работен ден в живота си.“
И двете ми занимания са свързани с преподаване.
Дали ще бъдат уроци или танци – за мен няма голяма разлика. И в двете дейности се изискват търпение, концентрация, правилен подход към аудиторията и, разбира се, желание за работа!

Какво Ви дава всяка от тези две роли?

Децата ми дават най-чистата и искрена любов! Те са изключително добри и отзивчиви малки човечета. Ние, възрастните, можем да научим много от тях.
От друга страна, народните танци ме връщат към корените ми. Там губя представа за реалността – пренасям се в друг свят.

Какво означава за Вас да поддържате жив българския фолклор именно тук – в Малко Търново, в сърцето на Странджа?

„Опознай Малко Търново, за да го заобичаш!“ – това бих казала.
Любовта към фолклора ми е завещана от семейството. Израснала съм на едно прекрасно място, което е съхранило традициите си до днес.
Била съм част от много обичаи, които един ден се надявам да предам и на своите деца.

Кой е най-незабравимият момент, който сте преживяла с клуб „Настроение“ – на сцена или на репетиция в Малко Търново?

С тези хора скучен ден НЯМА! 😁
Те са кълбо от емоции!
Всеки ден с тях е празник за душата ми!

Как Ви приемат младите в Малко Търново? Смятате ли, че фолклорът има бъдеще сред тях?

Хората в Малко Търново са изключително слънчеви и положителни – те ме зареждат с доброта и вдъхновение всеки ден. А най-голямата ми радост е, че младите хора също усещат магията на фолклора и проявяват все по-голям интерес към него. Виждам го в очите им, когато за първи път облекат народна носия, когато се хванат на хорото или излязат на сцена с вълнение и гордост.

Фолклорът вече не е „нещо старо“, а жива връзка с корените – път към това кои сме. Много от учениците ми и младите хора в града сами изявяват желание да се включат във фолклорни събития и да научат повече за традициите. За мен това е доказателство, че бъдещето на българския фолклор не само че съществува – то е светло, истинско и вече започва да се случва тук, при нас.

Затова отговарям на този въпрос с цялото си сърце: Да – фолклорът има бъдеще! И то точно чрез младите – онези, които вярват, че традициите не ни делят от света, а ни правят по-силни, по-цялостни и по-богати като народ.

Какво е най-ценното, което животът в Малко Търново Ви е дал – като човек, като учител и като ръководител на фолклорен клуб?

Научила съм, че трябва да приемаме всичко с усмивка. Животът е пъстър – има и хубаво, и лошо.
Всичко зависи от ъгъла, под който гледаме на нещата!