Златка и Никола

От поредицата кратки разкази за Малко Търново и Странджа. Този разказ е художествено произведение, създадено на основата на Странджанската народна песен „Искала Златка да поде“.

Златка и Никола

Златка стоеше до прозореца, пръстите ѝ нервно свиваха ръба на престилката. Вечерта вече се спускаше над селото, а в далечината ехтяха звуците на гайди и тъпани. Панагирът беше започнал, а сърцето ѝ биеше силно. Знаеше, че Никола я чака. Знаеше и друго – майка ѝ не би позволила да тръгне.

– Не бива, чедо – тихо, но твърдо каза майка ѝ, без да вдига очи от вретеното. – Криума сте главени, но не е редно още. Комшиите ще шушукат, роднините ще се мръщят.

Но Златка вече беше взела решение. Любовта ѝ към Никола не можеше да чака. Тази вечер беше тяхната вечер.

Когато майка ѝ се прибра в другата стая, тя се зае да се премени. Взе какините ѝ чукмани, а от булките поиска ялтъни – да заблести като самодива, когато се хване на хорото. Косите си преплете с тънки нишки от червен конец, за да я пазят от зло око.

Никола я чакаше до края на селото, под сянката на стария бук. Когато я видя, усмивката му пламна като жарава.

– Златке, сега вече знам, че си моя.

Тя му се усмихна – очите ѝ светеха, а вятърът развяваше краищата на забрадката ѝ.

Двамата вървяха към панагира – ръка за ръка, без да се обръщат назад. Вълнението в гърдите им беше по-силно от шепота на нощта. Когато стигнаха, хорото вече се виеше под светлината на огньовете. Никола я завъртя в ритъма на музиката, а Златка запя – ясно, високо, като птица, която най-накрая е разперила криле.

По-късно, когато нощта се сгъстяваше, двамата намериха конак, където да приседнат. Уморени, но щастливи, те не знаеха, че съдбата им вече беше предрешена – тази вечер не просто откраднаха мигове един с друг. Откраднаха началото на своята вечна обич.

И когато утрото плахо проби хоризонта, Златка вече не беше само дъщеря на майка си. Беше жена на Никола.

Искала Златка да поде

Искала Златка да поде с Никола на панагирет

та я майка хи не пуща тя си на Златка думаше

Ми ходи Златку с Никола че сте криума главени

криума от комшиите и още от роднините

Златка майка си не слуша ми се премени,

нареди с какините хи чукмане с булкините хи ялтъне

И е с Никола тръгнала с Никола на панагирет

на един конак отишли на едно място седнали

Този разказ е вдъхновен от текста на песента „Искала Златка да поде“. По-долу можете да чуете тази песен в изпълнение на мъжка фолкорна група гайдарски състав от СУ „Добри Чинтулов“. Ако произведението ви е харесало, оставете ни коментар и споделете вашите мисли. Можете също да предложите други странджански народни песни, които да вдъхновят нови разкази. Нека заедно пазим богатството на Странджанския фолклор и му вдъхнем нов живот, пренасяйки неговата магия през поколенията.