5 въпроса към… Костадин Михайлов, синът на Странджа

🎙 Ексклузивно за malko-tarnovo.com
📍 Рубриката „5 въпроса към…“

Той не е просто изпълнител. Той е жива песен.
Наричат го галено Динко, но в себе си носи цялата дълбочина на Странджа.
Роден в Царево, израснал в Бродилово, Костадин Михайлов е човек, чиято душа гори в огъня на нестинарството и пее с гласа на старите странджански легенди. Певец, учител, изследовател, автор на книги и ръководител на фолклорни състави, той е един от съвременните будители, които не просто пазят, а възраждат културната памет на един от най-мистичните и живи кътове на България – Странджа.

Задаваме му пет въпроса. Без предварителни отговори. Без шаблони.
Защото когато говори Костадин Михайлов, думите идват от самата земя.

1. Динко, ти си роден и израснал в самото сърце на Странджа. Какви спомени носиш от детството си в Бродилово? Каква е първата песен, която ти се запечата в сърцето?

Роден съм в село Бродилово и сърцето ми си остава там. Спомените, които нося са много, но незабравимо остава в моето детство контакта ми с възрастните хора – носители на фолклора, от които съм научил всичко което знам. Почти нямаше къща в която да не съм влязъл през годините и да не съм търсил песни, легенди и исторически сведения за родното ми село. Сега след двадесет години, когато и разказвачите ми ги няма на този свят си давам сметка, какво съм направил. Тъжно ми е понякога за това поколение, което съхраняваше знанието и го предаваше на следващите. Целия песенен и исторически материал, спомените на бродиловци съм събрал в книга, която се надявам да излезе до края на 2025 година.

2. Какво е за теб странджанската песен – не само като музика, а като философия, като начин на живот? Как се учи, как се усеща, как се предава?

Странджанската песен и слово са моят живот. От детската градина съм запял. Моята първа учителка в живота и песните беше нестинарката Веселина Илиева от село Бродилово. Тя беше библиотекарка и аз всеки ден отивах в читалището, за да пеем. Имах малка тетрадка в която записвах песните, които ми изпява и ми поставя задача до следващия ден да съм научил. В последствие Веселина ме запозна със странджанската народна певица Златка Ставрева, която ме прие под крилото си и започнах да пея в детска фолклорна формация „Нестинарче“ в град Царево, и с която и до ден днешен работим по много фолклорни проекти. Що се отнася до това, как се учи песен… много лесно, но няма ли го странджанското и тръпката в теб – нищо не става. Предаването на песни става с любов към следващото поколение… не със заповеди и изискване.

3. Още от 13-годишен участваш в нестинарския ритуал. Какво се случва в душата на човек, когато премине бос през жаравата? Има ли думи, с които можеш да опишеш силата и смисъла на този древен обред?

Да. Преди 21 години, на 9 август на празника на свети Пантелеймон аз за първи път стъпих върху жаравата, която така силно ме заплени и заключи завинаги в обредността на тайнствената Странджа. Нестинарството не е само играта в огъня, а целогодишен цикъл от почитане на плеяда светци в които нестинарите вярват и почитат. От своето детство чувствам нестинарството като необходимост. Момента в който гайдата и тъпана засвирят втората нестинарска мелодия за танца, всичко притихне, а искричките от огъня започнат да се гонят в кръг и политат нагоре и понеса иконата на свети свети Костадин и Елена…светът за мен спира. В огъня изпитвам любов, лекота, благодарност, освобождаване, доброта…не е възможно да се обясни точно.

4. Издал си книги, водиш групи, преподавал си, записал си десетки песни. Къде намираш вдъхновение да продължаваш с такава отдаденост? Какво значи за теб да си пазител на фолклора, а не просто изпълнител?

Всичко, което съм направил и правя е в името на Странджа, защото никой нищо не взима със себе си. Всичко си остава тук. Намирам вдъхновение в неповторимите мелодии, които местните пеят, в красотата на Странджа, във всичко което ме заобикаля. Особено важно за мен са хора, като Киро Епитропов (бай Киро от село Кондолово), Петко Нанчев от село Граматиково, Георги Димов от село Българи, Калина Матеева от село Бродилово, Георги Драганов от град Поморие и много, много други които ме научиха да пазя всичко това което архивирам и да го предавам. Това и правя. Преди една година и половина създадохме фолклорна формация „Странджанче“ в град Малко Търново към СУ „Васил Левски“, които ми носят много радост с успехите на сцената. Благодарен съм на Бог за всичко!

5. Какво би казал на младите хора от Странджа – онези, които обичат родния край, но се колебаят дали да останат? Какво е твоето послание към тях – като човек, който е избрал да остане, да се бори и да твори тук, в тази земя?

Бих казал на всеки, който се колебае да не го прави. Просто да остане в Странджа. В планината на вечното завръщане, както някога я нарече проф.д-р Александър Фол. Планината приема тези, които искат да живеят в нея и с нея. Тя отваря своите обятия за всеки пожелал да стъпне в нея. Няма лесно в този живот. Трудностите са за хората. Обичайте Странджа, приемайте я и я облагородявайте всеки с каквото може – с песен, с мелодия, с добра помисъл, с цветя в градините…и с хора!

🕯️ Благодарим на Костадин Михайлов – Динко – че ни припомня с глас, огън и дума защо Странджа не е просто планина, а жива, дишаща душа на България.