Интервю от поредицата „5 въпроса към…“ – Стоян Костов

Бивш кмет, председател на кооперация и живата памет на Странджа

Стоян Костов е човек, който не просто помни историята – той я разказва, живее и пази. Бивш кмет на село Стоилово и дългогодишен председател на местната кооперация, той е посветил живота си на съхраняването на българщината и предаването ѝ на младите.
Днес го откриваме всяка сутрин в центъра на Малко Търново – в „Сладкарницата“, където с усмивка посреща местни и гости, а когато около него се съберат млади хора, винаги ще чуете: „Я да ви разкажа едно време как беше…“
Той е онзи типичен странджанец – земен, мъдър и с неизчерпаеми истории.

1. Г-н Костов, какво Ви задържа толкова години в Странджа – не само физически, но и със сърцето Ви?

Човек може да отиде където иска, но ако душата му е тук – няма друго място, което да го направи щастлив. Роден съм в този край, тук съм се учил, работил, отгледал съм семейство.
Имам и свое стопанство – грижа се за коне, крави, прасета, и всеки ден съм навън, сред природата. Това ме зарежда. Странджа не е само планина – тя е начин на живот, и в нея се живее с ритъма на природата. Това ме задържа – коренът.

2. Вие сте сред хората, които най-много се стараят да предадат знанията и спомените си на младите. Защо това е толкова важно за Вас?

Ако не предадем каквото знаем, то умира с нас. А има неща, които не трябва да умират – като песните, обичаите, честността на думата, почитта към хляба.
Когато около мен има млади хора, усещам отговорност. Знам, че дори и една история, дори и една мисъл, може да запали у тях уважение към миналото. И тогава вече имаме шанс да го запазим.

3. Като председател на кооперацията и бивш кмет на Стоилово – кои моменти от тези години Ви носят най-голяма гордост?

Най-голямата гордост ми е, че каквото сме започвали – сме го правили с чиста съвест и за хората. Помня как изграждахме водопроводи, оправяхме пътища, правехме събори и съживявахме селото.
Винаги съм вярвал, че кметството не е стол и подпис – то е грижа. И кооперацията е същото – да има работа, да има живот. Не е било лесно, но беше истинско.

4. Освен с обществена дейност, Вие сте и запален ловец, а и човек, който отглежда животни и живее близо до природата. Какво Ви дава този начин на живот?

Много хора търсят спокойствие – аз го намирам в гората. Ловът за мен не е просто хоби, а начин да остана свързан с природата и традицията. Той учи на търпение, на уважение към животното, към баланса в света около нас.
А стопанството ми ме държи здраво стъпил на земята – когато станеш рано и нахраниш животните, когато видиш как растат и се развиват, знаеш, че си направил нещо истинско. Природата ти връща всичко – и хляба, и смирението.

5. Какво бихте казали на младите хора от Малко Търново и Странджа, които се колебаят дали да останат тук или да заминат?

Да заминеш не е грешка. Но е важно да знаеш откъде си тръгнал – и да не забравяш. Светът е голям, но няма друго място като родното. Ако можеш – върни се. Ако не можеш – носи го в себе си.
Ако младите не се интересуват от корените си, след време ще остане само пръст. А ние имаме не само земя – имаме дух. И той трябва да се пази.

Първоначално планирахме разговорът със Стоян Костов да бъде част от традиционната ни рубрика „5 въпроса към…“ Но още след първия въпрос стана ясно, че това няма да е просто интервю – а истински урок по история, родолюбие и местен реализъм.

Стоян Костов не просто отговаряше – той разказваше. Спомен след спомен, идея след идея – с жива памет, ясен глас и огромна любов към Странджа. Темите, които засегнахме, надхвърлиха личната му история. Говорихме за празниците и обичаите в селата около Малко Търново, за нуждата от възстановяване на съборите, за вярата, че българският дух може да се запази само ако се предава – с думи и с примери.

Говорихме и за сериозното предизвикателство, което стои пред целия регион – обезлюдяването. Според него, ако искаме младите да се върнат, трябва да им дадем причина – не само носталгия. Стоян е убеден, че жизненото възраждане на Странджа минава през развитието на животновъдството – точно както е било едно време.

„Имаше стада, имаше мляко, сирене, кашкавал. Имаше работа, и това задържаше хората. Сега има природа, но няма поминък. А природа без хора – това е тишина, не живот.“ – казва той.

Като човек, който сам отглежда коне, крави, прасета, Стоян знае колко труд и постоянство се изисква, но също така вярва, че с малко държавна подкрепа, местна воля и нова кооперативна култура, животновъдството може отново да даде живот на селата.

Разговорът със Стоян Костов беше толкова богат, че много от темите ще продължим в нова рубрика, която ще ви представим съвсем скоро. В нея ще публикуваме неговите разкази за празници, занаяти, стари хора, стари думи и нови надежди.