Тракийско светилище Камъка: Пътят на символите

След преживяното в Мишкова нива, нещо в Мария се промени. Първоначално го отдаваше на въображението си – на силата на мястото, на напрежението и емоциите. Но още първата нощ, когато се прибраха в София, сънят дойде.

Мария вървеше по тясна пътека, осеяна със символи, които светеха с приглушена, златиста светлина. Над нея се извисяваше арка от камък, върху която имаше издълбан знак – спирала, вплетена в окръжност с лъчи. Събуди се с учестено дишане, а в ума ѝ ясно се вряза този символ.

Седмица по-късно, докато преглеждаха материали в университета, знакът от съня изплува пред очите ѝ – върху снимка на камък, част от тракийското светилище „Камъка“ край Малко Търново. Мястото не беше популярно, но имаше нещо притегателно в описанието – комплекс от няколко големи скали с издълбани знаци, сред които и една с форма на гъба.

Още в петък следобед тръгнаха от София към Малко Търново. Пътят беше дълъг, но усещането, че се приближават към нещо важно, ги държеше будни и развълнувани.

На следващата сутрин първата им спирка беше Туристическият информационен център (ТИЦ) в Малко Търново. Там ги посрещна Веска – усмихната, енергична жена, с блестящи очи и глас, пълен с живот. Видя ги още от вратата и посегна към картата на региона.

– Добре дошли! – усмихна се тя широко. – От София сте, нали? Личи ви – жадни за истински преживявания!

– Точно така – усмихна се Мария. – Искаме да стигнем до Камъка. Четохме и гледахме много, но информацията е оскъдна.

– Аха, значи не сте просто туристи, а търсачи – намигна Веска. – Камъка е силно място. Само на няколко километра оттук, по пътя за Царево. Има отбивка, малко преди големия завой. Там оставете колата си. После около половин час пеша през гората. Тихо е, красиво е, а енергията… ще я усетите веднага.

Докато говореше, тя вече им беше подала карта и със завидна бързина започна да рисува маршрут с цветен маркер.

– По това време на годината е идеално – добави. – През лятото тук е лудница. Хиляди туристи, всеки пита за нещо различно. Камъка, Бастет, Пропада, гробници, параклиси… Странджа е като жива книга – ама не всеки може да я прочете.

– Ние ще се опитаме – усмихна се Иван.

– Ще ви се получи, усещам ви – кимна Веска. – И не забравяйте – малко по-нагоре от Камъка има скална площадка. Панорамата оттам… ще ви спре дъха.

Тя им подаде лист с препоръки и контакт в случай, че се изгубят или просто имат нужда от още насоки.

– Внимавайте – каза накрая. – Пътят не е труден, но понякога… мястото избира кого да пусне. Просто бъдете отворени. И слушайте гората.

Преди да потеглят, Иван и Мария се отбиха в „Странджанска Скара“ – малко заведение за бързо хранене, намиращо се точно зад ТИЦ Малко Търново. Там ги посрещнаха любезните стопани Динко и Ели, които веднага се заеха с подготовката на нещо вкусно.

– Добре сте ни дошли! – усмихна се Динко, като забърса ръце в престилката си. – Кюфтенцата тъкмо сега ги вадим от скарата. Домашно телешко, нищо купешко!

– А картофките? – попита Мария с усмивка.

– От градината на леля ми – намеси се Ели с топъл глас. – Нарязани сутринта. А за вас – ще ги направим хрупкави и златисти.

– Много сте мили – каза Иван. – Предстои ни поход до Камъка, та решихме да се подготвим добре.

– Камъка? – повдигна вежди Динко. – Силно място е това. Не е само за разходка. Хората отдавна разправят, че там се усеща друго време.

– Да знаете, ако усетите, че нещо ви тегли – не се плашете – добави Ели. – Просто слушайте тишината. Тя казва много.

След няколко минути, кюфтетата и картофките бяха грижливо опаковани, а Динко им подаде пакета с намигване:

– За енергия, ама и за късмет. В Странджа всичко си има свой смисъл.

Поеха към пътя за Царево. Намериха отбивката без затруднение, оставиха колата под сянката на няколко дървета и поеха пеша.

Гората ги обгърна с прохладата и уюта си. Пътеката виеше между дърветата, а вятърът носеше аромата на мъх и влажна земя. След около половин час стигнаха до светилището.

Камъка ги посрещна мълчаливо. Огромните скали бяха покрити с мъх и знаци – някои изтрити от времето, други – все още ясни. А Гъбата… тя стоеше самотно, с тясното провирало в основата си – черен отвор, който сякаш дишаше.

Мария се приближи и положи длан на камъка. В същия миг усети леко изтръпване, а символът от съня ѝ беше там – точно над процепа, едва доловим.

– Това е знакът – прошепна. – Ние трябва да минем.

Иван се поколеба, но кимна.

Мария коленичи първа и бавно започна да се провира. Отвътре камъкът беше хладен, но не враждебен. Когато се показа от другата страна, дишането ѝ беше учестено, но очите – блестяха.

– Сякаш нещо се отрони от мен – прошепна тя. – Нещо старо и тъмно.

Иван последва примера ѝ. Когато и той премина, за миг се спогледаха. Беше тихо, почти свято.

– Искаш ли да видим скалната площадка? – попита той.

Мария само кимна. Изкачиха се още малко и пред тях се откри панорама, която ги остави без дъх. Просторът се разливаше до хоризонта, а гората се спускаше меко надолу, като зелена вълна. Небето се отразяваше в далечината, сякаш земята беше събрала всичко – въздуха, водата, времето.

– Неземна е – прошепна Мария.

– А ние сме част от нея – добави Иван.

И двамата замълчаха. Символите, сънищата, древните места… всичко сякаш започваше да се подрежда в картина, чието значение тепърва щеше да се разкрива.

Същата вечер, върнали се в уютната стая на „Белите Къщи“, Иван и Мария седяха край прозореца, гледайки тъмната тишина на Странджа. Мария държеше в ръцете си малко тефтерче и скицираше символа от Камъка. Иван прелистваше бележките си – списък от непосетени места, разкази от местните, карти с отбелязани светилища.

– Веска спомена онова старо място до Кондолово… – започна Иван замислено. – Казват, че там има издълбан надпис, който никой не може да разчете.

– А Стоян Костов от „Сладкарницата“ веднъж спомена параклис в гората, който се появява само при пълнолуние – отвърна Мария.

Очите им се срещнаха – вече знаеха. Това бе само началото.

Приключенията им в Странджа тепърва започваха.

Очаквайте продължение на историите с Иван и Мария – на тях им предстоят още много приключения, разкрити мистерии и срещи с непознатото в сърцето на Странджа.

Ако имате препоръки или искате да споделите впечатления, оставете коментар по-долу. Ще се радваме да чуем вашите мисли!