Завод за развод: Иван и Мария в ракиджийницата на Петко

Беше топъл мартенски следобед в Малко Търново. Въздухът беше наситен с обещание за пролет, а слънцето галеше с нежни лъчи покривите на къщите. Иван и Мария, вече добре познати на местните, решиха да се впуснат в поредната си разходка – без конкретен маршрут, само с настроение и любопитство.

Тръгнаха по тясна пътека, малко преди бензиностанция Петрол, която се виеше през рехава гора край града. Птичите песни ги съпровождаха, а ароматът на дива мащерка, смесен с влажна земя, изпълваше въздуха. Малко по-нататък обонянието им улови нова нотка – леко опушена, с плодово-ферментирал дъх.

– Мирише на нещо… варено – подуши Иван.

– Почти като… ракия? – добави Мария с усмивка.

Скоро пред тях се разкри сцена като от странджанска картина – ниска постройка с керемиден покрив, от чийто комин се виеше дим. Отпред – няколко мъже, които се смееха, отпиваха от малки чашки и наглеждаха огъня под меден казан. До тях – барбекю, от което се носеше ухание на прясно свинско месо, цвърчащо на жарта.

– Добър ден! – поздрави Иван.

– Добре дошли! – отвърнаха хората в хор. – Елате, присъединете се! Веселата част тепърва започва!

Един от тях подаде на Иван секира:

– Малко дърва за огъня, младеж! А после – наздравица!

Петко – около 40-годишен, снажен мъж с весели очи и загоряло лице – тъкмо излизаше от ракиджийницата. Ракията, която се вареше този ден, обаче не беше негова – а на Балабана, както всички го наричаха. Млад мъж, граничен полицай, дошъл преди повече от двадесет години от Северна България. Само че планината го пленила – с тишината, с дивата си сила, с хората. Задомил се за местна девойка, направили си къща в града. Имал един син – вече двадесетгодишен, студент във военна академия. Офицер ще става – гордостта на баща си. Момчето било сериозно, целеустремено, но не губело връзка с корените си. Балабана често споделял, че никога повече не помислил за Северна България – „там ми е родата, ама тук ми е сърцето“.

– А ти, девойко, подреди масата – пошегува се той с Мария. – Щом сте попаднали тук, значи сте наши хора!

На стара, ръчно изрисувана табела над вратата пишеше с хумор: „Завод за развод – ракиджийница при Петко“.

– Това е най-добрата табела, която съм виждала – засмя се Мария.

– Ако бяхме семейни, щях да се замисля дали да влизаме – намигна Иван.

– Тук се вари не само ракия, а и истини – добави Петко. – Елате, да ви покажа как се ражда огън от плод.

Вътре миришеше на ферментирали сливи, грозде и дърво. Петко им показа казана, обясни процеса, а после се отприщи с история:

– Веднъж едни младежи се пробваха сами. Пропуснали важен момент – и вместо ракия, изкарали нещо, което чисти прозорци! А най-смешното – занесли го на сватбата си. След три глътки всички танцуваха хоро… и по масите!

– Само капка за вкус – каза той и им подаде чашки. – Иначе ще ви върна в града като облаци!

Мария се разсмя, а Иван кимна:

– Най-неочакваното откритие досега.

– В Странджа най-хубавото винаги идва неочаквано – намигна Петко.

Към ракиджийницата имаше малка пристройка – „кабинет за празнуване“, както го наричаха. След като варенето приключи, всички седнаха. На масата се подредиха свинско печено от барбекюто, странджанско дядо, хляб, туршии и отлежала, кехлибарена ракия „Петковица“ – гордостта на Петко.

Гайдата засвири, тъпанът заби – и гората оживя от музика. Един от мъжете извади гайда, а Петко влезе с тъпан в ритъма. Балабана не свиреше, нито пееше, но пляскаше в ритъм и се смееше от сърце, като не пропускаше възможност да вдигне наздравица.

Разказваха си истории. Иван попита:

– Не те ли е страх нощем по границата?

– Страхът е като ракията – ако го отпиеш с мярка, ще ти стопли душата. Ако прекалиш – ще те събори – отвърна Балабана.

Иван записа думите му. Такива моменти не се забравят.

Така един безцелно започнал ден се превърна в пъстра, топла и весела среща с хора, които пазят традициите с усмивка и сърце. Иван и Мария си тръгнаха с грейнали лица и пълен бележник със спомени – още един дар от щедрата, магична Странджа.

Очаквайте продължение на историите с Иван и Мария – на тях им предстоят още много приключения, разкрити мистерии и срещи с непознатото в сърцето на Странджа.

Ако имате препоръки или искате да споделите впечатления, оставете коментар по-долу. Ще се радваме да чуем вашите мисли!