Малко Търново през XIX век: Български дух и борба за свобода

През втората половина на XIX век Малко Търново е бил важен културен и търговски център в Странджа. По това време градът е бил хубав и богат, с население от около 8000 души, които са предимно българи. Българският дух, обичаи и традиции се поддържат с изключителна ревност, въпреки трудните условия на османското владичество. Малко Търново е не само средище на търговия и занаятчийство, но и огнище на българската култура, просвета и революционни стремежи.

Развитие на образованието и културата

В началото на XIX век се поставят основите на българската просвета в града. Още в началото на века, в Малко Търново е открито първото килийно училище, което било в съответствие с традиционните образователни методи на Възраждането. През 40-те години на същия век е създадено и светско училище, което представлява голяма крачка напред в образованието на младите българи. До 1875 г. е открито и девическо училище, което свидетелства за значението, което градът придава на образованието на момичетата.

Малко Търново постепенно се утвърждава като център на културния живот в района. През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления, което е доказателство за развиващия се интерес към изкуството и културата сред жителите на града. Театралните постановки, организирани в този салон, не само забавлявали населението, но и събуждали националното самосъзнание и стремежа към свобода.

Политическа ситуация и революционни борби

След Руско-турската освободителна война и подписването на Берлинския договор през 1878 г., Малко Търново остава в пределите на Османската империя. Това решение предизвиква недоволство сред българското население, което продължава да поддържа своите национални традиции и стремежа към освобождение. Въпреки османската власт, градът запазва своя български облик и култура.

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., Малко Търново играе важна роля в революционната борба на българите за освобождение. В града е разположен околийският революционен комитет, който организира и ръководи въстанието в региона. Видни ръководители на въстанието в Малко Търново са Стефан Добрев, Райко Петров, Лефтер Мечев, Дико Джелепов и други. Те водят местното население в героичната борба за свобода, вдъхновявайки съпротивата срещу османската власт.

Въпреки ентусиазма и самоотвержеността на местните жители, въстанието е потушено с изключителна жестокост. Малко Търново е сред градовете, които претърпяват тежки загуби. Около 5000 малкотърновчани били принудени да напуснат своите домове и да потърсят спасение в България или други части на Османската империя. Това масово изселване причинява дълбока демографска и социална криза в града.

Освобождението на Малко Търново

След дълги години на борба и страдания, Малко Търново отхвърля чуждата власт през 1913 г. Градът, макар и изтощен от въстанията и погромите, успява да запази своя дух и идентичност. След присъединяването на региона към България, Малко Търново постепенно се възстановява и се утвърждава като важен исторически и културен център в Странджа.

През XIX век Малко Търново се издига като значим български град, който се отличава със своите традиции, култура и стремеж към свобода. Образованието, театралното изкуство и националното самосъзнание играят централна роля в живота на неговите жители. Въпреки трудностите и тежките последици от погрома на Илинденско-Преображенското въстание, Малко Търново запазва своя български дух и остава символ на устойчивост и борба за национална свобода.