Килимарството в Малко Търново – традиция, вплетена в нишките на времето

Килимарството в Малко Търново има дълбоки корени, датиращи още от времето на Османското владичество. Изкусните ръце на местните жени тъчали не просто килими, а памет и красота, които и до днес разказват за занаят, наследен и съхранен през поколенията.

С протокол №10 от 10 март 1928 г. Общото събрание на членовете на Малкотърновската популярна банка одобрява решението на Управителния съвет за откриване на килимарска работилница. Приема се и правилник за нейната дейност, а за целта са гласувани 50 000 лв. за оборотни средства.

Веднага след това е организиран килимарски курс, в който се обучават 17 жени и девойки. Те започват да тъкат килими, отличаващи се с високо качество, здравина и естетика, способни да задоволят и най-изтънчения вкус. Първият им учител е Иван Балев от Сливен, който ги обучава на шест стана.

За съжаление, липсата на средства за закупуване на машини за обработка на вълна води до затваряне на работилницата в по-късен етап.

През 1956 г. килимарството отново възражда своя дух – този път към Промкомбината в града. Новата работилница се радва на сериозен интерес – в нея работят 175 жени, доказателство за жизнеността на традицията и търсенето на ръчната изработка.

Днес, към Община Малко Търново функционира малък, но вдъхновяващ килимарски цех, разположен в читалище „Георги Попаянов 1914“. В него четири талантливи майсторки продължават да съхраняват духа на занаятчийството. Те тъкат малки пътеки и килимчета, върху които оживяват образи на стари къщи и елементи от странджанската културна традиция.

Уникалните им изделия могат да бъдат закупени от Исторически музей „Проф. Александър Фол“ в Малко Търново – където миналото и настоящето се срещат под формата на изкуство, изтъкано с любов и грижа.