Една неделя преди чудото

Беше вторник. Иван и Мария седяха в малката си кухня в София и очите им блестяха с вълнение. Бяха решили – отиват отново в Странджа. Този път с ясна цел: да отбележат празника Свети Константин и Елена в Малко Търново и да станат част от събирането на Влахов дол.

Събраха багажа бързо и потеглиха още същата сутрин. Не спряха никъде по пътя – искаха час по-скоро да вдишат от вълшебния въздух на планината.

Когато наближиха Крушевец, Мария се обърна към Иван с усмивка:

– Гладна съм. Ако не спрем да похапнем, ще започна да гриза раницата.

Иван се засмя и отбиха в добре познатото Дуденско ханче – малко заведение в центъра на Крушевец, където времето сякаш беше спряло. Поръчаха странджанска шкембе чорба – гъста, ароматна, с люто и много чесън.

– Това е истината – каза Мария, докато отпиваше от бульона. – Никъде другаде шкембето не е като в Странджа.

Жената, която ги обслужваше – на средна възраст, с топли очи и запретнати ръкави – се засмя:

– Майка ми я прави от 30 години. Сега вече и внукът помага – нашето си е семейно.

– И така трябва – отвърна Иван. – Всичко хубаво в Странджа идва от семейството.

Скоро след Крушевец, когато възвишенията на Странджа се откриха пред тях, на Мария й секна дъхът.

– Гледай, Иване… сякаш светът се отваря.

Пристигнаха в Малко Търново в късния следобед и се настаниха отново в Резвая, където бяха отседнали и при последното си идване. Управителят ги посрещна с усмивка:

– За вас – най-хубавата стая. Ъгловата. С гледка към църквата „Успение Богородично“.

На следващия ден двамата тръгнаха на разходка из покрайнините. Отидоха пеша до Шофьорското врисле – извор и чешма край пътя за Граматиково. Водата бе ледена, чиста и вкусна. Поседяха на дървената пейка, заслушани в песента на гората.

Вечерта ги очакваше празник – в ресторант „Резвая“ гърмяха тъпани, виеха гайди, събираше се весела компания. Смях, песни, наздравици – вечер, която топли душата дълго след края си.

Но най-важното предстоеше в неделя. Тогава, според стар странджански обичай, в неделята преди празника на Свети Константин и Елена по стар стил, се прави курбан за здраве в местността Влахов дол. Място, обвито в тишина и сила. За него бяха чували от разкази и четива, но сега искаха да го почувстват със собственото си присъствие.

Очакването ги държеше будни. Знаеха, че предстои нещо различно, нещо свято.

Следва продължение…

Очаквайте продължение на историите с Иван и Мария – на тях им предстоят още много приключения, разкрити мистерии и срещи с непознатото в сърцето на Странджа.

Ако имате препоръки или искате да споделите впечатления, оставете коментар по-долу. Ще се радваме да чуем вашите мисли!