По залез край село Стоилово

Отдавна не бях снимал нещо толкова магично и изпълнено със смисъл, както фотосесията, която заснех край село Стоилово. Тази фотосесия не беше просто обикновено снимане, за удоволствие, а истинско пътуване във времето, към сърцето на Странджа, към корените на нашите традиции и обичаи. Моделите, които участваха – Биляна, Диляна, Мария, Радостин и Мариян, се оказаха не само талантливи пред камерата, но и истински пазители на културата и духа на този прекрасен край.

Фотосесията започна късно следобед, точно когато слънцето започваше да залязва над хълмовете на Странджа. Около нас се откриваше безкрайна панорама – меките извивки на планината, обгърнати от златистата светлина на залеза. Това е един от онези моменти, в които природата сама създава перфектната сцена – сякаш всичко беше подредено само за нас. Светлината беше мека, почти топла, и сякаш прегръщаше моделите, докато те стояха облечени в своите традиционни бели ризи.

Докато снимах, забелязах как контрастът между белите ризи и златистата светлина на залеза създаваше невероятен визуален ефект. Белотата на дрехите им сякаш светеше в тази топла светлина, а усмивките на Биляна, Диляна и Мария допълваха това чувство на спокойствие и щастие. Всяка снимка, която правех, улавяше не само красотата на природата, но и същността на тези млади хора, които носеха традицията в себе си.

След като слънцето окончателно залезе и небето стана тъмносиньо, настъпи тишина, нарушавана единствено от песента на щурците. И точно в този момент Радостин вдигна своята гайда и изпълни въздуха с нежна, тайнствена мелодия. Вибрациите на гайдата сякаш се сливаха с планината, създавайки усещането, че музиката идва от самата земя. Това беше момент, който не можеше да се подготви или планира – той просто се случи и  за щастие аз бях там, за да го запечатам.

Към Радостин се присъедини Мариян с тъпана, който внесе дълбок, ритмичен тон в мелодията. Тъпанът отекваше в тишината и всеки удар добавяше нов слой към атмосферата – древен, почти свещен ритъм, който сякаш свързваше миналото с настоящето. В този миг осъзнах, че не просто снимам фотосесия, а документирам нещо по-дълбоко – запазването на културното наследство на Странджа.

Докато гайдата и тъпанът изпълваха въздуха с музика, трите девойки – Биляна, Диляна и Мария – подхванаха непринудено хоро. Движенията им бяха плавни, но същевременно изпълнени с енергия и живот. Вече беше почти тъмно, но белите им ризи се виждаха ясно дори в мрака. Сякаш светлината на техните усмивки озаряваше поляната, създавайки магично усещане. Танцът им беше не само израз на радост, но и символ на съхранението на обичая – те не просто танцуваха, те празнуваха връзката си с корените си.

За мен като любител, непрофесионален фотограф това беше истинско предизвикателство – да уловя движенията им в тази слаба светлина. Но в същото време, това създаде уникална възможност – мракът, белите ризи и усмивките им създадоха един необикновен визуален контраст, който направи снимките изключително въздействащи, според мен.

Тази фотосесия край село Стоилово ме накара да се замисля за значението на традициите и тяхното предаване през поколенията. Биляна, Диляна, Мария, Радостин и Мариян ми показаха, че младите хора все още ценят и пазят културното наследство на своя регион. Снимките, които заснех, не са само визуално красиви, те носят в себе си духа на миналото, съхранен от настоящето.

Гледайки кадрите сега, усещам, че съм запечатал нещо много по-голямо от моментите на един залез или танц в тъмнината – заснел съм част от душата на Странджа, жива в тези млади хора и техните обичаи. Това ме кара да вярвам, че традициите ще продължат да живеят, предавани с любов и почит от поколение на поколение.

Надявам се, че снимките ще ви предадат същото усещане, което аз съм почувствал.

Христо Анестев