Първото интервю от поредицата „5 въпроса към…“ – със Златко Божилов

Златко Божилов е председател на СНЦ „Бъдеще за децата на Странджа“ – организация, посветена на съхраняването на местните традиции и насърчаването на културния живот в региона. Завършил магистратура по право, той е човек с разностранен професионален път – с успешна кариера както като брокер на недвижими имоти, така и като главен готвач. Днес Златко е оставил зад гърба си суетата на големия град и живее в село Бръшлян, където се посвещава на каузите на Странджа. Участва активно във фолклорен клуб „Настроение“ и вярва, че връзката с корена и автентичната култура е пътят към истински пълноценен живот.

Какво означава за Вас да живеете в Странджа?

За мен Странджа означава втори дом. Макар да съм роден в София и с граовски корени, тук – в китното село Бръшлян – почувствах истинския си корен. Тук се чувствам жив, тук намирам успокоение. Тук са всички мои хобита – бране на диви гъби и трюфели, риболов, разходки из дивата гора.

Имате ли любимо място край Малко Търново?

Любимото ми място в с. Бръшлян е местността Двата вриса. Там има приказна скамейка, изградена върху една вековна „баба“ – така местните наричат стария дъб благун. Там чувам как гората говори. Мястото е отдалечено от всякаква човешка дейност и рано сутрин, около 6–6:30 часа, можеш да чуеш как гората диша и говори.

Как пазите и предавате традициите?

В с. Бръшлян се намира първото килийно училище в цяла Странджа. Имаме и една страхотна книга от местен краевед – бивш кмет на селото, в която са съхранени и описани местните традиции. Ние, съвременните жители, помним тези истории и ги разказваме винаги, когато имаме възможност – на хилядите туристи, които посещават селото. Сред най-популярните са историите за Дойкимът, мястото на пералото, най-голямата мандра в Странджа, и още много други.

Какво бихте казали на младите хора?

На младите казвам: върнете се към корена си. Почувствайте земята, засадете дръвче, отгледайте си сами зеленчуците и по възможност – храната си. Почувствайте пръстта с ръце. И не забравяйте – научете нашата история!

Ако можехте да запазите само едно нещо от Странджа – какво би било то?

Обликът на нашето историческо село трябва да се запази. Неслучайно Бръшлян е архитектурен резерват – доколкото знам, единственият в Странджа. Нека запазим старите къщи с автентичния им вид – някои от тях са над 250-годишни. За съжаление, има хора, които искат да нарушат тази автентичност, опитвайки се да прокарат проекти с нови постройки върху малък терен в началото на селото – място, където щъркели почиват след дългия полет от Африка, а костенурки и диви билки обитават свободно.

Бръшлян трябва да остане такъв, какъвто е – едно от малкото останали села със запазена история и дух. В цяла България не са повече от пръстите на едната ръка.

Тук младите могат да видят как са строили нашите деди – какво е дялан камък, какво е ръчно обработен мертек, как се правят стени от лескови пръти, кал и оборски тор. Селото ни трябва да съхрани втората църква в Странджа, първото килийно училище и своя автентичен облик.

В химна на Странджа – „Ясен месец веч изгрява“ – се споменава и първото име на селото: Сърмашик, което в превод от турски означава „бръшлян“.

Нека не губим това късче от историята! Все пак, България започва от Малко Търново, а нашето село е първата спирка по пътя.

Да запазим облика на Велика България автентичен – Странджа пази своите тайни и допуска само просветени.